Защо диетите ни правят по-дебели?

от Михаил Димов

95% от хората, които минат на диета, се оказват качили повече килограми от тези, с които са започнали. Това не е съвпадение. Това е проста човешка физиология, комбинирана с малко логика.

Качването на килограми не се дължи просто на преяждане и мързел. Става дума за оцеляване и лоша комуникация. Ти не си някакъв мързелив чревоугодник, който е предразположен към нон-стоп плюскане, докато си закотвен по цял ден да седиш седнал. Има отговор на въпроса – защо ядем толкова много и се движим прекалено малко. Просто, не успяваме да го видим сред този шум от ненужни съобщения, с които ни заливат всеки ден.

Отговорът не е някакъв психически дефект. Не се крие в термодинамиката. Става дума за хормонален дисбаланс.

Хормоните са химически съобщения, които казват на клетките какво да правят. Тъй като тялото ни е изградено от десетки трилиони клетки, със сигурност искаш те да получат правилното съобщение и да си вършат правилно работата. Здравето ти зависи от това.

Хормоните се грижат за всичко. Те са това, което те прави мъж или жена. Те са тези, които те приспиват вечер и те будят сутрин. Те регулират сърдечния ти ритъм, както и кръвното ти налягане. Те могат да те успокоят, когато си напрегнат или си в депресия. Те контролират либидото ти. Регулират кръвната ти захар. Те са отговорни за складирането и изгарянето на мазнините.

Всеки опит да изгориш излишните мазнини без да се адресира правилното функциониране на хормоните, отговорни за изгарянето и складирането на мазнините ще е напразен.

Много книги са изписани за това, как хормоните влияят на човешкото тяло и неговото функциониране. Все пак човешкото тяло съдържа повече от 100 различни хормона. Нещата могат да са изключително сложни, когато става дума за тях.

Съществува много силна зависимост между хормоните. И също като домино, когато един от тях излезе от нормите, другите скоро ще го последват. Тези дисбаланси могат да са свързани с прекалено голямо количество или дефицит. С други думи, не искаш нито прекалено много от даден хормон, нито прекалено малко.

Хормоналния дисбаланс може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. Например хипертиреоидизъм – състояние, при което щитовидната ти жлеза произвежда прекалено много хормони. Това може да доведе сърцебиене, хронично безпокойство и много безсънни нощи. Противоположното състояние е хипотиреоидизъм. То може да доведе до трупане на мазнини, косопад и чувство на измръзване дори когато времето е топло.

Ако си жена, прекалено много тестостерон ще доведе до образуване на адамова ябълка, както и ще засили окосмяването. Прекалено малко тестостерон ще доведе до проблеми с либидото. Ще имаш трудности с изгарянето на телесните мазнини и изграждането на каквато и е да мускулна маса.

В нашето модерно и технологично време, много лесно забравяме, че все още живеем в праисторически тела. От физиологична гледна точка, пещерните хора не са по-различни от нас. Ако минат през предаването “Пълна промяна” и придобият по-модерен и поддържан вид, няма да можем да ги разграничим от нас самите.

Ние сме пещерни хора. Това, което ни разграничава от тях е средата, в която живеем. Пещерните хора не са имали супермаркети, не са можели да превръщат тъмнината в светлина. Не са могли да си представят, че няма да изпитват глад. Не са имали хладилници и фризери. Не са имали огледала и медии, които да им казват как трябва да изглеждат.

Всъщност пещерните хора, никога не са се интересували как изглеждат. Имали са по-важни задачи, като например как да намерят какво да ядат, без да станат храна самите те. Оцеляването им е било най-важната им задача. За щастие, в телата ни има вградени функции, за да се подсигурим, че ще доживеем следващия ден. Същите тези механизми са отговорни за провалите на всички, които минават на диета.

На пещерните хора никога не им се е налагало съзнателно да ограничават калориите си. Не се е случвало да види отражението си в реката и да реши, че трябва да мине на диета. При тях един ден може да е пир с огромни количества храна. Други дни са нямали абсолютно нищо за ядене. Тъй като глада не е бил особено приятен дори тогава, тялото си е изградило механизъм за защита, за да не умре от глад. Ако не беше го направило, още при първата зима всички сме щели да изчезнем.

Колкото и странно да звучи, запасите ни от мазнини са част от тази система, която ни предпазва. Може и да си мислим, че мазнините са просто грозен начин за съхранение на енергия, и сигурно ще те изненада това, но мазнините всъщност са орган. Орган, който произвежда хормони.

Летпинът е един такъв хормон, произвеждан от мастната тъкан. Той не е просто някакъв хормон, а такъв с много важна роля, който се грижи за това да не умрем от глад и да поддържа определени нива от мазнини. Идеята е, че когато дойде време да гладуваш, тялото ще има достатъчно енергия, за да оцелее.

Лептинът е в директна връзка с част от мозъка – хипоталамус. Когато имаш достатъчен запас от мазнини, той получава сигнал чрез лептина, който му казва, че всичко е наред и запасите от мазнини не са застрашени. В отговор, хипоталамусът поддържа метаболизма ни в бързи обороти и глада в граници, тъй като тялото няма нужда от допълнителен резерв мазнини.

Достатъчен запас от мазнини = бърз метаболизъм и контрол над апетита

Тук е много важно да се отбележи, че тази защитна система е под влиянието на подсъзнанието. Мозъците ни нямат никаква идея как изглеждаме, когато се погледнем в огледалото. Нито пък им пука, как искаме да изглеждаме. Единственото, което го интересува е да оцелее, като се подсигури, че има достатъчно мазнини за момента, в който ще трябва да гладуваме – нищо, че този момент може и да не дойде.

И така, когато пещерните хора, не са имали храна – тялото им е използвало мазнини за гориво. С времето, тези запаси от мазнини са намалели, и мастната тъкан е произвеждала по-малко лептин. И тъй като нивото на лептин е по-ниско, хипоталамусът получава съобщения за заплаха.

Когато нивата на мазнини са ниски, последното нещо, което иска тялото е да има бърз метаболизъм. Когато целта е оцеляване, тялото не иска да му свърши по-бързо горивото и да се обрече на смърт.

За това, когато хипоталамусът получи съобщението, че мастните запаси намаляват, той започва да прави няколко много хитри номера.

Първо, казва на щитовидната жлеза да забави метаболизма.

Второ, хипоталамусът повишава апетитът.

Това е с цел, да мотивира пещерния човек да търси храна, за да си попълни запасите от мазнини. И така отговорът на намаляващите мазнини е – бавен метаболизъм и чувство за глад.

Проблемът е, че точно това предизвикват всички диети. Това е причината поради, която хората не могат да издържат на диети и малкото, които успяват достигат до едно ниво, от което не могат да продължат на татък.

А след като глада приключи, можеш да си сигурен, че първите калории ще се отправят право към мастните клетки. Когато нивата от мазнини се попълнят и нивото на лептин се възвърне, хипоталамусът ще получи съобщение, че всичко е наред. Метаболизмът и апетитът ще се нормализират. Тялото ще е подготвено за следващия период на глад.

Точно за това 95% от хората, които са били на диета си възвръщат килограмите. По този начин не могат да надхитрят лептина. Двете основни причини поради, които се активира тази защитна система са – намалени запаси от мазнини и ограниченията в калориите.

През колкото повече диети минавате, след всяка тялото ще става по-умно и ще успее да “надуши” кога го очаква глад. За по-голяма сигурност – ще се погрижи да натрупа малко повече мазнини - за всеки случай.

Точно така ставаме по-дебели след всяка диета.

В следващите няколко статии ще разгледаме как и защо тялото ни трупа и си пази мазнините, и с това отслабването се превръща в Мисията Невъзможна. Не ги пропускай!

Предишен Пост: Голямата, дебела ЛЪЖА за Калориите!Следващ Пост: Отслабването Невъзможно 1: Лептинова резистентност

Искаш още?

Ако статията ти е харесала и искаш още - харесай страницата ни във Facebook, за да научаваш кога е излязла нова статия, както и тонове друга интересна информация.

Не защитени от авторско право

Статиите и материалите в сайта не са защитени от авторското право. Те са създадени с цел да помагат, да са полезни, да се разпространяват и да достигнат до колкото се може повече хора по какъвто и да е начин. Сподели ги с приятели, сподели ги с читатели - не е нужно разрешението ми.

Признанието и споменаването на източника са високо ценени, но не са задължителни.

Ако сметнеш, че ще е полезно и ще помогне на някой - просто го направи.