Как и какво говори тялото ти?

от Михаил Димов

Напоследък ме преследва една ужасна мисъл – постоянно дочувам оплакванията на хората покрай мен, че нямат мотивацията да направят нещо за себе си – например да спазват даден хранителен режим.

Ужасно притеснен съм от това. Ние искаме да отслабнем и да изглеждаме по-добре и това е разбираемо. Всъщност това, което ме притеснява са най-честите причини за това:

  • за да ме харесват повече (другите)
  • за да ме уважават (отново другите)
  • за да ми завиждат (пак другите)
  • за да се отнасят с мен по-добре (другите хора...)

Не знам дали само на мен ми прави впечатление, но сигурно 9 от 10 човека искат да отслабнат, поради някаква външна причина – най-често свързана с другите хора.

Направо ме побиват тръпки... И после се чудим, защо “нямаме мотивация” за каквото и да е. Как да имаме, когато сме под влиянието на другите хора. Кагато искаме да правим нещата заради другите хора. Как като го чувстваме като някакво задължение към някой друг. Разбира се, че няма да имаме мотивация, защото ще го правим с нежелание. Защото целия този процес ще е истинско мъчение.

Мотивирани сме когато вярваме, че ползите далеч надхвърлят трудностите, през които ще минем. Но ако го правим за другите, това далеч не е достатъчно.

Защо трябва да спазваме хранителен режим САМО за да отслабнем? Къде отиде здравето ни? От кога приемаме здравето си за даденост? И от кога то може да съществува без да се грижим за него? Защо почти не срещам хора, които се хранят правилно защото искат да са здрави? Защо мога да изброя на пръстите на едната си ръка хората, които познавам, които искат да се движат повече, защото се забавляват от това и искат да са по-здрави?

Кога успяха да ни промият до такава степен мозъците, че да смятаме здравето, за нещо което се случва от само себе си, или за което имаме нужда от шепа хапчета? Кога успя да се измести фокуса ни върху просто секси изглеждащи тела? Кога успяхме да си променим до такава степен мисленето, че да смятаме правилното хранене и трениране за нещо, което правиш ако искаш да имаш по-хубаво тяло – иначе можеш и без него?

И после се чудим защо сме все по-болни, все по-зле изглеждащи, все по-слаби, все по-мързеливи, все по-депресирани.

Чувствам се все едно съм в свят сред зомбита. Разхождат се някакви хора около мен, правят разни неща без да мислят – просто защото са модерни, защото другите ще ги приемат за “нормални”. И всеки път когато видят някой човек, който иска да се грижи за себе си, той бива нападнат, смачкван от обиди и присмиване, за нещата, които прави.

Как да се храниш правилно, когато всички те нападат колко си “смотан” да спазваш някакъв хранителен режим?

Всичко това се е превърнало в героизъм – ти си герой и достоен за уважение, ако успееш да живееш с колкото се може повече отрови, колкото се може повече боклуци и повече помия.

Знаеш ли кое е най-страшното? Че хората го осъзнават, но НЕ искат да направят нищо по въпроса!

Телата ни са толкова сложни системи, че могат да издържат и понесат невероятно много и ще намерят начин да оцелеят.

  • Нервна система
  • Хормонална система
  • Имунна система
  • Терморегулаторна система
  • Репродуктивна система
  • Кръвоносна система
  • Храносмилателна система
  • Пречистваща система

На коя от тези жизнено важни системи би ограничил функциите, защото не се храниш правилно, не си почиваш правилно, не се движиш правилно и не си щастлив?

Със сигурност ти не би взел такова трудно решение, но тялото ти е принудено да го взима всеки ден, защото няма нужното, за да работи на пълни обороти.

Чудиш се защо кожата ти е в кофти състояние? Косата също? Защо се появяват бръчки на все по-млади хора? Защо все повече хора на по 20 години заболяват от болести, които до скоро са се срещали при хора на възраст 60+? Чудиш се защо не можеш да спиш нощем? Чудиш се защо сутрин си като парцал и нямаш желание за нищо? Чудиш се защо си гладен през 1 час? Или пък защо не можеш да се концентрираш и да мислиш нормално? Защо си постоянно изморен? Защо ти липсва самочувствие? Защо дори сексуалното ти желание е занижено? Защо постоянно ти е студено? Защо си постоянно изнервен или пък депресиран? Чудиш се защо чувстваш стомаха си пълен, но си гладен? Защо имаш постоянно газове и ходиш до тоалетна веднъж на няколко дена? Защо имаш толкова излишни телесни мазнини? Защо те боли всичко като се движиш? Защо имаш често главоболие, болки в кръста, врата, гърба, колената, лактите и т.н.?

Всички тези неща са симптоми. Това е тялото, което се опитва да ти каже, че нещо не е наред, че е изправено пред сериозен проблем.

Нито един от тези симптоми НЕ Е нормален.

И не, нямаш нужда от някое хапче, за да не се появят тези симптоми. Когато чистиш дома си не скриваш всичкия събран боклук под килима нали? Защото това правим когато пием разни хапчета, за да прикрием даден симптом. Скриваме временно боклука под килима (прикриваме симптома), обаче тялото си иска своето и ще ти праща все по-силни и по-силни сигнали, че има нужда от промяна. И стаята пак ще се напълни с боклуци, и ти пак ще ги скриеш под килима. И ще продължаваш така, но до кога?

Докато няма повече място под килима и започнеш да складираш по ъглите? Докато стаята е толкова пълна с боклуци, че не можеш да достигнеш до нещата, които ти трябват? Докато нямаш място където да се движиш от боклуци? С телата ни е същото. Трябва ли да достигнеш до момент, в който тялото ти ще се пречупи и вече не може да издържа. Трябва ли да достигнеш до момента, в който осъзнаеш колко безотговорно си се отнесъл към тялото си и може би вече е късно?

Когато тялото ти не работи на пълни обороти – не работи правилно. И всички ние сме виновни за тези неща. Но никой не прави нищо по въпроса – защото няма да можеш да си герой в очите на другите, ако не издържиш 3 дена подред без да спиш и пиеш нон-стоп. Ако се тъпчеш с какви ли не помии и нямаш време да се движиш. Но какво сме виновни ние. Просто нямаме време за тези неща...

Стигаме до момента, в който сам трябва да направиш нещо. Трябва сам да поемеш отговорност и да започнеш да се грижиш за себе си. Когато се качиш на самолет стюардите и стюардесите те инструктират да сложиш кислородната маска първо на себе си в случай на нужда, и тогава да помагаш на другите. Защо? Защото ако останеш без кислород няма да можеш да помогнеш на никой.

Какво можеш да направиш, за да си доставиш повече “кислород”? За да дадеш на тялото си нужното, за да живее по-добре?

Имаш нужда от мотивация, за да се грижиш за себе си? Ето ти малко:

Всички знаем, че е лошо да си под стрес. Но не всички знаем, че има няколко типа стрес: физически, химически, електромагнитен, психически, хранителен и термичен. Тялото ти е под определено количество стрес всеки ден. Въпроса не е как да избегнем стреса, а ще отделим ли необходимото време на тялото да се възстанови от него?

Защото когато тялото е под стрес, то е във фаза оцеляване. И тогава за тялото е по-важно да оцелее от това да усвоява храната, която си изял. По-важно е да оцелее пред това да произвежда полови хормони или да се възпроизвежда, т.е. ти да правиш секс. По-важно е да оцелее от това да се възствановява, регенерира, поддържа младо и т.н. По-важно е да оцелее и да натрупа запаси с енергия за в бъдеще, от колкото да мисли колко по-привлекателно ще изглежда, като се отърве от излишните мазнини или като качи няколко килограма мускулна маса.

Повечето от нас се разхождат по цял ден в режим на оцеляване, и дори не го осъзнаваме!

Може би знаеш, че в тялото ти живеят бактерии – добри и лоши. Но може би не знаеш, че имаш ПОНЕ 10 пъти повече бактериини клетки, от колкото клетките, които изграждат тялото ти. 10 ПЪТИ ПОВЕЧЕ.

И в тялото ти се води една денонощна борба между доброто и злото. 24 часа в денонощието непрекъснати битки, за да те опазят жив. Те са тези, които извличат всички витамини, минерали и други елементи от храната и ти ги предоставят. Те просто се хранят с това, което и ти, и отделят всички нужни за здравето ти микроелементи, като витамини и минерали.

В един нормален здрав организъм съотношението на добри към лоши бактерии е 85% (добри) към 15% (лоши). Но в организма на един “модерен” човек, с “модерен” начин на живот – тези проценти са разменени – 15%(добри) към 85%(лоши). Защо? Защото не се храним с достатъчно храна, подходяща за добрите ни войници и така даваме възможност на “лошите” да вземат превес.

Мога да продължавам да пиша с дни, но мисля, че разбираш какво имам в предвид. Ще съм повече от щастлив ако съм успял поне да те накарам да се замислиш. Защото мислещият човек задава въпроси. Мислещият човек не следва сляпо правилата. Мислещият човек открива истината и важните неща.

Не искам да дойде момент в живота ти, в който да си кажеш:

“Искаше ми се да имах смелостта да живея живота, който аз исках, а не този, който другите искаха от мен. Да се грижа повече за себе си, а не да изтезавам тялото си и да се правя на герой.”

И запомни:

Не трябва да отслабнеш, за да си здрав. Трябва да си здрав, за да отслабнеш.

Знам колко забързан е модерния ни начин на живот и как всеки се бори за вниманието ти и искам да ти благодаря, че стигна до края на тази дълга статия и отдели толкова време, за да прочетеш всичко. Ти го заслужаваш. Тялото ти също!

Предишен Пост: Как да ям каквото си поискам, без да напълнея по Коледните празници?Следващ Пост: Грозната истина за ОТСЛАБВАНЕТО!

Искаш още?

Ако статията ти е харесала и искаш още - харесай страницата ни във Facebook, за да научаваш кога е излязла нова статия, както и тонове друга интересна информация.

Не защитени от авторско право

Статиите и материалите в сайта не са защитени от авторското право. Те са създадени с цел да помагат, да са полезни, да се разпространяват и да достигнат до колкото се може повече хора по какъвто и да е начин. Сподели ги с приятели, сподели ги с читатели - не е нужно разрешението ми.

Признанието и споменаването на източника са високо ценени, но не са задължителни.

Ако сметнеш, че ще е полезно и ще помогне на някой - просто го направи.