Голямата, дебела ЛЪЖА за Калориите!

от Михаил Димов

През 2009 година излезе едно документално предаване представящо живота на четирима души със свръх наднормено тегло. Името на предаването – Larger than Life: 33 000 calories a day (По-голям от живота: 33 000 калории на ден). В него показаха как тези четирима души поглъщаха десетки хиляди калории всеки ден. Единият от тях, на име Пол, беше достигнал прием на невероятните 33 000 калории на ден!

Въпреки физическото си състояние, поради което Пол не можеше дори да стане от леглото си, от предаването изчислили, че Пол изразходва около 4 500 калории на ден. Използвайки проста математика, се оказва, че Пол е приемал около 28 500 излишни калории, всеки ден.

Теоретично, той би трябвало да качва по приблизително:

  • 4кг на ден
  • 28кг за седмица
  • 120кг за месец
  • 720кг за половин година

За щастие това не се е случило, но големият въпрос остава.

Къде са изчезнали тези 28 000 калории?

Всъщност – никой не знае. Но е интересно как почти всеки път когато стане дума за отслабване се появява аргумента за “законите на термодинамиката”. Нека ги разгледаме на бързо и защо не могат да се прилагат за хората.

Съществуват 4 закона за термодинамиката, но нас ни интересува само първия, тъй като той най-често е тема на разговор. Той е свързан със съхраняването на енергията и гласи, че енергията не може да бъде нито създавана нито унищожавана. Тя просто може да преминава от една форма в друга.

От тук идва и извода, че когато приемаме прекалено много калории (енергия) и не успеем да ги изразходим, тези калории няма просто да изчезнат. Те ще бъдат съхранени под формата на мазнини и ще се лепнат по бедрата, корема и дупетата ни.

Проблемът е, че този закон работи точно така, но само и единствено в затворени системи. По дефиниция, това са системи, които нямат взаимоотношения с други системи или околната среда. Което не звучи точно като описание на нашите тела.

Човешкото тяло е отворена система. То ходи до тоалетна, поти се - все в околната среда. Вдишва кислород от околната среда и издиша въглероден диоксид пак в нея. Получава храната си - от околната среда.

Според законите за термодинамиката, ако ставаме по-дебели и по-тежки, значи повече калории (енергия) влизат в тялото ни, от колкото използваме.

За съжаление тези закони не ни казват ЗАЩО. Защо приемаме повече енергия, от колкото изразходваме? Защо преяждаме? Защо трупаме излишни мазнини?

Отговорите на тези въпроси можем да намерим в биодинамиката. Т.е. проблемът и решението трябва да се търсят в биодинамиката, а не в термодинамиката. Невъзможно е решението на проблем свързан с биодинамиката да се основава на термодинамиката. Те нямат никаква връзка.

Твърдението “яж по-малко, тренирай повече” няма как да окаже влияние на състоянието, в което се намираме. Всички ставаме свидетели на това след всяка провалена диета. Но въпреки това се чудим, защо не работи?

Всички познаваме поне един човек, който почти не яде и отделя много време за кардио, но въпреки това не успява да изгори излишните мазнини. Защо тези формули не работят за него? Коя част от приетите и изразходените калории според закона за термодинамиката не сработва както трябва?

Проблемът с тези формули при човека е, че смятаме приетите и изразходените калории за две независими променливи, които не се влияят една от друга. Т.е. възприемайки твърдението – яж по-малко, тренирай повече – ние вярваме, че приетите калории по никакъв начин няма да се отразят на това колко калории ще изгори тялото.

В същото време приемаме и обратното твърдение за истина – ако горим повече калории (чрез тренировки) това няма да има никакъв ефект върху желанието на тялото да приема повече калории (т.е. върху апетита).

За съжаление – грешим.

Не можем да влияем на едната, без да повлияем на другата. Въпреки това, всички ни обясняват как трябва да изчислим калорийните си нужди по формула. От тях да извадим някакво магическото число – например 500. След това да се насладим на магията на математиката и да гледаме как мазнините се топят. Но, когато решим да го пробваме в действителност, се оказваме умиращи от глад и със забавен метаболизъм!

Увеличаване на приетите калории (↑) = забързване на метаболизма (↑) + отслабване на глада (↓)

Намаляване на приетите калории (↓) = забавяне на метаболизма (↓) + засилване на глада (↑)

Има причина за този глад и този забавен метаболизъм. Причината е, че тялото е много добър компенсатор. Когато изразходва повече енергия – дали чрез домашна работа или упражнения – той ще кара тялото да търси повече храна. С други думи, ще изпитваме по-силен глад. Всеки, който е помагал на баба и дядо на село знае за какво говоря.

Яж по-малко, тренирай повече. Това е просто стратегия за безкраен глад. Може би това е причината, поради която повечето хора не мога да спазват стриктно някоя диета.

Нека го разгледаме като по-реална ситуация. Ако имаш кола или пък си се возил с някой, на който му е свършвало горивото, ще е много лесно. Какво правят хората в тази ситуация? Не натискат много газта. Карат на по-ниски обороти. Използват инерцията винаги, когато могат. Ако е много напечено – изключват парното или климатика, и всичко което изразходва излишно количество енергия. Оглеждат се за най-близката бензиностанция.

Тялото ти прави абсолютно същото! Когато приемаш по-малко калории, защото си на диета, тялото ти не работи на пълни обороти. Може да забави някои системи, за да не гори излишни калории. Постоянно се оглежда за храна и ти напомня като засилва глада, че трябва да ядеш, за да не “пропуснеш бензиностанцията”.

Това са все неща, които не искаш да се случат, защото опропастяват плана ти.

Рано или късно глада ще надделее. Ти ще се върнеш към “нормалното” хранене. А тялото, за да се предпази ще натрупа колкото се може повече запаси от енергия (мазнини) за в бъдеще. Все пак не се знае дали няма пак да ти хрумне да гладуваш, но то трябва да е подготвено за това. Точно така се качват килограми след диета или т. нар. Йо-йо ефект. Всеки път когато се опитваш да надхитриш тялото си по такъв компенсаторен начин, то винаги ще печели.

Законите на термодинамиката ни карат да играем игра с числа. Броим калории. Броим грамове мазнини, въглехидрати, протеини. Някои от нас дори броят стъпките си, използвайки педометър или някое модерно приложение за телефона. Накрая, но не на последно място – ние сме обсебени от числата, които показва кантара.

И като стана дума за кантара...

Много хора държат под око теглото си. Всеки път когато влязат във фитнеса – се теглят. Всеки път когато видят някъде кантар – се теглят.

Като цяло няма проблем. Разбирам ги. Искат да виждат прогрес. Проблемът е, че кантарът не разказва цялата история. Тези килограми, които си свалил или качил – какво са всъщност? Вода? Мазнини? Мускули?

Фокусирането просто върху някакво число е измамно. Другият проблем е, че тези кантари не идват с предупреждения от рода на - теглото ни може да варира с плюс или минус 1-2кг в рамките на един и същи ден. И да, това е нормално. Друго такова предупреждение е, че НЕ МОЖЕШ да качиш един, два килограма мазнини САМО за един ден. Не става така.

Числото на кантара не означава нищо.

Точно за това, когато имаме за цел просто да отслабнем, без да се интересуваме дали тези килограми идват от мазнини или мускули, завършваме трагично. Опитваме се да поправим един проблем, като в същото време създаваме нови и това се отразява на здравето ни.

Няма никакъв смисъл в това, което правим!

Отслабването не е игра на числа. Няма нищо общо с термодинамиката, калориите, грамовете мазнини, въглехидрати или протеини. Няма нищо общо с числото на кантара, нито пък с това колко време си бягал на пътеката.

Със сигурност няма нищо общо с волята. Или поне директно.

Всичко е в хормоните.

Предишен Пост: Грозната истина за ОТСЛАБВАНЕТО!Следващ Пост: Защо диетите ни правят по-дебели?

Искаш още?

Ако статията ти е харесала и искаш още - харесай страницата ни във Facebook, за да научаваш кога е излязла нова статия, както и тонове друга интересна информация.

Не защитени от авторско право

Статиите и материалите в сайта не са защитени от авторското право. Те са създадени с цел да помагат, да са полезни, да се разпространяват и да достигнат до колкото се може повече хора по какъвто и да е начин. Сподели ги с приятели, сподели ги с читатели - не е нужно разрешението ми.

Признанието и споменаването на източника са високо ценени, но не са задължителни.

Ако сметнеш, че ще е полезно и ще помогне на някой - просто го направи.