Отслабването Невъзможно 2:
Инсулинова резистентност

от Михаил Димов

Инсулинът е може би е най-важния хормон в човешкото тяло. Много често има славата на “лошият”, защото една от функциите му е складирането на мазнини. Но истината е, че инсулинът спасява животи!

Хората, които страдат от Диабет Тип 1, могат да го потвърдят. Животът може да е много гаден, когато тялото ти няма възможност да произвежда инсулин.

Нека първо разгледаме как точно работи инсулина.

Когато консумираме въглехидрати, без значение какви са и от къде са, храносмилателната система ги разгражда до прости захари – глюкоза и фруктоза. В тази статия ще обърнем внимание само на глюкозата.

Когато тялото абсорбира глюкозата, тя влиза в кръвообращението и кръвната захар се покачва. Това, което се случва след това е важно не само от гледна точка за отслабването, но и за здравето на човек като цяло!

За целите на статията, ще разгледаме способността на инсулина да складира захарта от кръвта, или като гликоген, или като мазнини. Защо е толкова важна тази му функция? Излишните количества захар в кръвта са изключително токсични. Когато кръвната захар е висока, тя може да повреди клетките в тялото. Тези клетки включват – клетките в мозъка, очите, бъбреците, кръвоносните съдове, червените кръвни телца и т.н. Това е причината много от хората, които страдат от диабет – да ослепяват, да им ампутират крайник или да имат проблеми с бъбреците – всичко заради високите нива на кръвната захар.

Обратното също е много неприятно. Когато нивата на кръвната захар са много ниски – човек може да изпадне в кома.

Както може би вече се досещаш – търсим баланса.

Да разгледаме как протичат процесите свързани с инсулина.

Когато тялото усети завишаване нивата на кръвната захар, панкреасът идва на помощ и отделя инсулин в кръвта. Мисли за панкреаса като супер модерна и високотехнологична система за засичане и контрол на кръвната захар.

Черният дроб, мускулите и мастните клетки имат на повърхността си рецептори за инсулин. (Помниш, че мастната тъкан е орган, в който се складира енергия, а не просто грозно образувание.) Тях можеш да си ги представиш като малки ключалки, които се отключват само със специален ключ – инсулина.

Когато инсулинът влезе в някоя ключалка, той отключва “вратата” на клетката. Едва когато вратите са отворени, инсулинът може да вкара кръвната захар в черния дроб и мускулите, за съхранение под формата на Гликоген. Гликогенът е специална форма за съхранение на енергия, която тялото може да използва веднага, без допълнителни преработки.

С помощта на ензим наречен Липопротеин Липаза (накратко – ЛПЛ), инсулинът изпраща глюкозата в мастните клетки. Там те ще бъдат превърнати и съхранени под формата на мазнини.

Тези две действия, извършвани от инсулина се грижат за понижаването на нивата на кръвната захар, като ги поддържат в норма. Така тялото предпазва останалите клетки от увреждания, породени от високите нива на кръвната захар.

Накратко – инсулинът е хормон, отговарящ за съхраняването на енергия – в частност под формата на мазнини. Ако имаш хронично (постоянно) високи нива на инсулин, тялото ти е в режим съхраняване и трупане на енергия.

Повечето диети в интернет се концентрират върху приемането на по-малко калории и тотално се абстрахират от инсулина. Дори е леко иронично, защото някои от тях в стремежа си да накарат човек да се храни с по-малко калории, го карат да прави неща, които от своя страна водят до проблеми с инсулина и трупане на допълнителни мазнини!

Други диети пък като Ниско-въглехидратната диета или Кетонната диета (диетата на Аткинс) са фокусирани изцяло върху контролирането на инсулина, което създава изключително много затруднения. Тези диети са много трудни за спазване, заради големите ограничения и малко хора успяват да преминат през тях.

Мастните клетки = Глюкозата се съхранява като Мазнини

Черният дроб = Глюкозата се съхранява като Гликоген

Мускулите = Глюкозата се съхранява като Гликоген

След като вече се запознахме с лептиновата резистентност, вероятно се досешташ какво представлява инсулиновата резистентност. Само, че този път проблемът не е в мозъка, а в мускулите и черния дроб. Когато човек консумира прекалено много алкохол, подложен е на психически стрес, не се наспива достатъчно, има хранителни алергии, има инфекции и възпаления в тялото, когато е изложен на прекалено много токсини и не се движи достатъчно – тогава клетките на черният дроб и мускулите си “слагат дъвка в ключалките”. По този начин ограничават достъпа до инсулиновите си рецептори. Инсулинът не може да се свърже с тези рецептори и не може да изчисти захарта от кръвта. Това са наистина лоши новини за всички клетки в тялото.

Тъй като инсулинът не може да се свърже с рецепторите, кръвната захар остава висока. Панкреасът (супер модерната и високотехнологична система за засичане и контрол на кръвната захар) засича това и започва да произвежда допълнително инсулин. И така вече имаме не само високи нива на кръвната захар, но и високи нива на инсулин.

Обърни внимание, че само клетките на мускулите и черния дроб си блокират инсулиновите рецепторите и стават резистентни към инсулина. Мастните клетки развиват доста по-бавно инсулинова резистентност. Понеже тялото ти ТРЯБВА да се отърве от всичката тази глюкоза в кръвта ти, залива като река мастните клетки, превръщайки всичко в мазнини!

Някои последици от огромните количества инсулин:

  • Инсулинът блокира метаболизма на мазнините, т.е. не позволява изгарянето на телесните мазнини за енергия.
  • При мъжете, инсулина повишава нивото на естроген, като повишава нивото на хормона Ароматаза. Той е отговорен за превръщането на Тестостерон (мъжкият полов хормон) до Естрадиол (Част от групата женски полови хормони – Естрогени). Мъжете с високи нива на Естроген задържат повече мазнини на места като гърдите, талията и бедрата. И понеже това не е достатъчно, може да доведе до Гинекомастия – увеличаване на млечните жлези при мъжете.
  • При жените, високото количество инсулин води до завишено количество тестостерон, което води до по-силно окосмяване и безплодие.
  • Инсулинът пречи на детоксикиращите функции на черния дроб.
  • Инсулинът стимулира производството на Интерлеукин-6 (ИЛ-6) – субстанция, която подпомага и стимулира възпалителните процеси в тялото. Възпаленията в тялото се смятат за една от основните причини за развиване на болести. (Не е свързана с абсолютно всички болести, но с много голяма част от тях).

Когато нивата ти на инсулин са високи, нивата на Липопротеин Липаза (ЛПЛ) са също високи. Така тялото е настроено за складиране на мазнини. Междувременно всички хормони и ензими отговорни за изгарянето на мазнините са изключени. Няма смисъл тялото ти да гори мазнини, докато складира такива. Т.е. докато нивата ти на инсулин са високи, тялото ти НЕ изгаря мазнини.

Понеже нещата не са достатъчно объркани и с лоши последици, високите нива на инсулин повишават възпаленията в телата. Те от своя страна повишават стресовия хормон Кортизол, а една от главните му задачи е да повиши кръвната захар. Това е последното нещо, което искаме. С дори още повече глюкоза в кръвта, този омагьосан кръг се завърта.

Ето как изглежда този непрестанно влошаващ се процес:

  1. Инсулиновата резистентност стимулира възпалителните процеси.
  2. Възпаленията от своя страна стимулират производството на стресовия хормон Кортизол.
  3. Кортизолът, повишава кръвната захар.
  4. Панкреаса засича високите нива на кръвна захар и произвежда повече инсулин.
  5. По-голямото количество инсулин води до складиране на мазнини и още по-голяма инсулинова резистентност.
  6. Обратно към точка 1.

Надявам се все повече разбираш, защо отслабването не е просто математически проблем. Начинът ни на живот може да има същия физиологическо отговор, като изяждането на блокче шоколад! Бих ти препоръчал да се запишеш за тестовия период на курса. Там ще научиш някои техники, които ще ти помогнат в подобряването на инсулиновата чувствителност.

Симптоми на Инсулинова резистентност:

  • Чувство на умора, особено след хранене
  • Трудности при изгарянето на излишните мазнини
  • Непрестанен глад
  • Желание за сладко, след хранене
  • Желанието за сладко не изчезва след като хапнеш нещо сладко
  • Често ходене до тоалетна (уриниране)
  • Обиколката на талията е по-голяма от тази на ханша
  • Лесна раздразнителност, когато храненията ти са прекалено раздалечени едно от друго.
Предишен Пост: Отслабването Невъзможно 1: Лептинова резистентностСледващ Пост: Отслабването Невъзможно 3: Невидимият Стрес

Искаш още?

Ако статията ти е харесала и искаш още - харесай страницата ни във Facebook, за да научаваш кога е излязла нова статия, както и тонове друга интересна информация.

Не защитени от авторско право

Статиите и материалите в сайта не са защитени от авторското право. Те са създадени с цел да помагат, да са полезни, да се разпространяват и да достигнат до колкото се може повече хора по какъвто и да е начин. Сподели ги с приятели, сподели ги с читатели - не е нужно разрешението ми.

Признанието и споменаването на източника са високо ценени, но не са задължителни.

Ако сметнеш, че ще е полезно и ще помогне на някой - просто го направи.