Отслабването Невъзможно 1:
Лептинова резистентност

от Михаил Димов

Защитните механизми на тялото работят и в двете посоки. Те не те искат нито прекалено кльощав, нито прекалено дебел. Част от твоето подсъзнание осъзнава, че ако прекали, ще ти е трудно да избягаш от някой тигър, а това би било заплаха.

Тялото ти има нещо като вътрешен термостат, който се грижи да поддържа предварително зададената температура (ниво мазнини). Представи си следната картинка. Тялото ти е стая, в която живееш. Температурата вътре е около 24°C – на толкова е настроен климатика. Тук става интересно.

Възможно е някой да отвори прозореца, за да проветри и навън да е студено. С това температурата на стаята ще спадне. Но рано или късно климатика (термостата) ще се включи и ще върне температурата до предварително зададената.

Обратното също е възможно – навън да е горещо и температурата в стаята да се повиши. Но рано или късно климатика ще усети това и ще върне отново температурата до 24°C.

С тялото ти е абсолютно същото. Хипоталамуса е термостата. Когато усети спад в лептина (температурата), той ще направи нужното, за да натрупа тялото повече мазнини (да повиши или намали градусите в стаята). Така ще се опитва да поддържа едно предварително зададено ниво.

Ето какво би се случило, ако качим някой друг килограм мазнини по време на коледните празници (температурата в стаята се повиши). Ако мастните ни клетки и хипоталамуса ни (част от мозъка) си комуникират както трябва, мозъка ни ще усети увеличеното количество лептин (температурата). Тъй като лептина се произвежда в мастните клетки, колкото повече мастни клетки имаме, толкова повече лептин ще произвеждат те.

Това ще провокира две реакции в тялото:

  1. Тялото ще забърза метаболизма ни, за да върне нивата от мазнини до тези, които подсъзнанието ни иска.
  2. Ще потисне апетита ни, за да ни предпази от по-нататъшно напълняване.

Допълнителен брой мастни клетки = Забързан метаболизъм (↑) и отслабен апетит (↓)

Телата ни са изключително умни. Когато Лептинът и някои други хормони, с които ще се срещнем скоро, са в норма, апетитът и калориите се грижат сами за себе си.

В този ред на мисли, вероятно си мислиш, че хората с наднормено тегло и като цяло по-“пухкавата” част от човечеството ще отделят предостатъчно количество от този хормон. Това БИ ТРЯБВАЛО да изпрати много съобщения до хипоталамуса, че има прекалено много натрупани мазнини. Метаболизма БИ ТРЯБВАЛО да се забърза и да изгори излишните мазнини. Апетитът БИ ТРЯБВАЛО също да се укроти.

Но това не става. Защо?

Защото хипоталамусът е станал резистентен към Лептина. С други думи лептинът изпраща много съобщения, но мозъка не ги получава. Термостатът получава грешно съобщение за температурата в стаята!

Когато мозъкът стане резистентен към лептина, подсъзнанието не може да разбере, че тялото е натрупало прекалено много мазнини и може да оцелее при едно бъдещо гладуване. Всъщност, то вярва, че контролира някакъв кльощав супер модел, който има много малки запаси от мазнини. За това, мозъка изпраща команда да се забави метаболизма и да се засили глада.

Няма угодия!

Как въобще стигнахме до тук? От къде се зароди този проблем?

Лептиновата резистентност се свързва с преяждането, което не е толкова рядко срещано в наши дни. Свързва се с честите пикове на кръвната захар – тези модерни диети, които ни карат да се храним през 2 часа. Други възможни причини са – високите нива на триглицеридите, или прекомерната консумация на фруктоза (високо-фруктозния царевичен сироп е буквално навсякъде!) или хроничен стрес.

Мозъкът смята, че има малък запас от мазнини = Бавен метаболизъм (↓) + Засилен апетит (↑)

Тук нещата стават много грозни. Когато нивата на хормона Лептин са ниски, или мозъка си мисли, че са ниски (защото е станал резистентен към Летина), тогава нивата на стресовия хормон Кортизол направо се изстрелват в небесата. Това представлява доста голям проблем, тъй като хормонът Кортизол работи като складиращ мазнини и хабящ мускулите.

Ниските нива на Лептин карат тялото да увеличи производството на един не до толкова известен хормон – Грелин. Той е хормонът на глада. И понеже по-силният глад не е достатъчен, тялото ти ще произвежда и вещество на име Невропептид У. То се произвежда от мозъка, когато нивата на лептин са ниски и те “стимулира” да търсиш въглехидрати. Но не говорим за какви да е въглехидрати, а за сладко. Най-вероятно си изпитвал неконтролируем глад и желание за сладко, това се дължи точно на този Невропептид У.

Може би си спомняш статията за калориите, в която казах, че отслабването няма нищо общо с волята. Точно това имах в предвид. Не можеш съзнателно да контролираш този невропептид и с него желанието си за сладко. Тялото ти се опитва да те саботира и не можеш да се бориш с него директно.

Ниските нива на Лептин (↓) = Високи нива на Кортизол [разгражда мускулите, трупа мазнини] (↑) + Високи нива на Грелин и Невропептид У [повишава глада] (↑)

Надявам се това да е хвърлило достатъчно светлина на въпроса “Защо преяждаме?” и “Защо на моменти изпитваме неконтролируем глад за сладко?”. Не критикувайте хората, че нямат воля да спрат да ядат вредните храни (junk food)! Те не могат да го контролират!

Ето накратко, как работи системата за защита срещу глад:

  1. Нивата на Лептин намаляват, поради занижени запаси от мазнини или защото изглеждат ниски, поради лептинова резистентност
  2. Ниските нива на Лептин казват на щитовидната жлеза да произвежда по-малко тироидни хормони, които са отговорни за бързината на метаболизма, и така го забавя
  3. Ниските нива на Лептин повишават стресовия хормон Кортизол и така тялото е настроено за разграждане на мускули и трупане на мазнини
  4. Ниските нива на Лептин повишават Невропептид У, който стимулира глада и желанието за въглехидрати (от тези най-лошите)
  5. Ниските нива на Лептин повишават нивата на хормона Грелин, който повишава апетита ти
  6. Бавният метаболизъм те кара да седиш по цял ден седнал и да нямаш желание да се движиш въобще
  7. Гладът взима връх. Губиш контрол и опустошаваш всичко в хладилника
  8. Краят дойде и с диетата беше до тук.
  9. Тялото ти трескаво попълва запасите от мазнини
  10. Ще складира дори малко повече мазнини, в случай, че решиш да гладуваш пак
  11. По някое време пак минаваш на “някаква диета”, която ограничава калориите
  12. Отново сме на стъпка 1.
Предишен Пост: Защо диетите ни правят по-дебели?Следващ Пост: Отслабването Невъзможно 2: Инсулинова резистентност

Искаш още?

Ако статията ти е харесала и искаш още - харесай страницата ни във Facebook, за да научаваш кога е излязла нова статия, както и тонове друга интересна информация.

Не защитени от авторско право

Статиите и материалите в сайта не са защитени от авторското право. Те са създадени с цел да помагат, да са полезни, да се разпространяват и да достигнат до колкото се може повече хора по какъвто и да е начин. Сподели ги с приятели, сподели ги с читатели - не е нужно разрешението ми.

Признанието и споменаването на източника са високо ценени, но не са задължителни.

Ако сметнеш, че ще е полезно и ще помогне на някой - просто го направи.